Предистория на Коронавируса
Коронавирусът е едноверижен РНК-ов вирус с външна обвивка. Той може да заразява гръбначни животни и човека, предизвиквайки разнообразни остри и хронични заболявания. Към момента са известни седем коронавируси, сред които SARS и MERS.
На 13 декември 2019, е идентифициран новооткритият седми коронавирус, причинител на епидемия от пневмония в китайската област Вухан, който получава името 2019 nCoV.
СЗО официално наименува заболяването COVID-19 на 11 февруари 2020. Заразените пациенти могат да развият остро респираторно заболяване, съпътствано от треска, суха кашлица и задух. При най-тежките случаи може да се стигне до бъбречна недостатъчност и смърт.
Според СЗО, основен приоритет на стратегията за контрол на епидемията е навременното вземане на проби от пациенти, класифицирани като съмнителни и такива, които са били в близък контакт с доказано заразени с COVID-19 лица, включително медицински работници, ангажирани непосредствено в борбата с вируса.
СЗО препоръчва доколкото е възможно тестовете да се чрез методика за намножаване на нуклеинови киселини (NAAT), каквато е RT-PCR.
След проучване на пазара на диагностични продукти и консумативи за изследване на COVID-2019, в настоящия документ прилагаме информация и ценова оферта за всички релевантни решения, които можем да предложим на клиентите си.
Вземане на пробата
Вземането на проба за PCR изследване на SARS-CoV2 стандартно се извършва с проби от горни дихателни пътища чрез вземане на назофарингиален и/или орофарингиален секрет, освен при напреднало респираторно заболяване, когато се препоръчва проба от аспират или лаваж.
Секретът трябва да се взема изрично с помощта на тампон със синтетична (пластмасова) дръжка, тъй като дръжките от калциев алгинат или дърво може да съдържат вещества, които инхибират PCR. Тампонът се поставя в 2-3 мл. вирусна транспортна среда, като ако се взема секрет от няколко различни локации, всички тампони се събират в една и съща епруветка със среда.
За вземане на назофарингиален секрет се препоръчва тампонът да бъде вкаран през ноздрата, успоредно на небцето, на дълбочина съответстваща на разстоянието от върха на носа до отвора на ухото, а ако това не е възможно – минимум на половината от това разстояние. Тампонът престоява за няколко секунди, след което се изважда с въртеливо движение.